Езикът на “История во кратце о болгарском народе славенском” на йеросхимонах Спиридон представлява момент от книжовноезиковото развитие в България в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., когато се зараждат, определят и утвърждават нормите на новобългарския език. Съотношението между езиковите елементи на новобългарската, среднобългарската и църковнославянската системи показва, че в основата на съчинението лежат … Continue reading “Езикът на “История во кратце о болгарском народе славенском” на йеросхимонах Спиридон (1792 г.)”